Определение

Масивът е променлива, която съдържа множество стойности от един и същи тип, обединявайки ги с общо име. Достъпът до всеки елемент става, чрез името на масива и индекс.

Както всяка променлива, масивът има тип на данните, които може да съдържа. Те могат да бъдат от всеки един вид – цели числа, числа с плаваща запетая, символи, низове и т.н. Стойностите, които се записват в масива могат да бъдат само от един тип и той се задава, при неговото създаване. За примера ще използваме цели числа.

Както при създаването на всяка променлива, така и тук се задава име. То се използва всеки път, когато искаме да четем/пишем стойност от/в масива. В примера ще зададем за име – array.

Всеки масив има размерност. Тя е равна на броя на елементите (стойностите), които ще могат да се запишат – N.

За разлика от обикновените променливи, тук се въвежда нов термин – индекс. Той служи, за да укажем точно с кой елемент от масива искаме да работим. Достъпът до даден елемент става, като се запише името на масива и индексът в квадратни скоби. За индекс ще използваме променливата index.

Пример:

index = 0 1 2 3 4
array[index] = 4 -6 0 23 -17

Създаване на масив

Създаване на масив – записва се името на масива с броя на елементите в квадратни скоби.

array[N] – създава се масив с N на брой елемента.

При N = 5, array[5] – даден е масив с 5 елемента.

Току–що дефинираният масив е празен:

index = 0 1 2 3 4
array[index] =

Запомнете, че индексът винаги започва от 0, а не от 1. Това означава, че първият елемент се достъпва при index=0, а последния при index= N – 1.