Определение
Масивът е променлива, която съдържа множество стойности от един и същи тип, обединявайки ги с общо име. Достъпът до всеки елемент става, чрез името на масива и индекс.
Както всяка променлива, масивът има тип на данните, които може да съдържа. Те могат да бъдат от всеки един вид – цели числа, числа с плаваща запетая, символи, низове и т.н. Стойностите, които се записват в масива могат да бъдат само от един тип и той се задава, при неговото създаване. За примера ще използваме цели числа.
Както при създаването на всяка променлива, така и тук се задава име. То се използва всеки път, когато искаме да четем/пишем стойност от/в масива. В примера ще зададем за име – array.
Всеки масив има размерност. Тя е равна на броя на елементите (стойностите), които ще могат да се запишат – N.
За разлика от обикновените променливи, тук се въвежда нов термин – индекс. Той служи, за да укажем точно с кой елемент от масива искаме да работим. Достъпът до даден елемент става, като се запише името на масива и индексът в квадратни скоби. За индекс ще използваме променливата index.
Пример:
| index = | 0 | 1 | 2 | 3 | 4 |
| array[index] = | 4 | -6 | 0 | 23 | -17 |
Създаване на масив
Създаване на масив – записва се името на масива с броя на елементите в квадратни скоби.
array[N] – създава се масив с N на брой елемента.
При N = 5, array[5] – даден е масив с 5 елемента.
Току–що дефинираният масив е празен:
| index = | 0 | 1 | 2 | 3 | 4 |
| array[index] = |
Запомнете, че индексът винаги започва от 0, а не от 1. Това означава, че първият елемент се достъпва при index=0, а последния при index= N – 1.
